В тази секция искам да ви разкажа честно за целия път до основаването на VITENLAB, такъв какъвто беше!
Всичко започна на футболния терен.
Като дете, израснало по училищните дворове на Стара Загора, първият ми сблъсък със спорта беше футболът. Всеки ден от сутрин до вечер с топката. От детската игра с врати от два камъка се озовах на 8 години в школата на футболен клуб Берое. Така цялото ми детство премина по футболните терени.
Живеех за мачовете. И както става с децата, които тичат твърде бързо към мечтата си, тялото ме спря. Получих тежка контузия в коляното. По време на тренировка то просто блокира и аз не можех да си изпъна повече крака. Един месец патерица и заплахата от операция, съпроводена с думите на докторите, че трябва да спра със спорта. Бях на 17 години. Никога няма да забравя мъчителните дни на леглото. Един ден, докато лежах, казах на майка си нещо, което тогава не разбирах колко тежи: „Искам да създам вълшебното хапче, което маха болката.“
Не знаех, че току-що съм си задал посоката за следващите години.
Избрах Фармацията. Спрях с футбола, но не спрях със спорта. Случайно попаднах в ориентирането, а покрай него се влюбих и в бягането. Година след лекарската заплаха, че няма да спортувам никога повече, взех участие в първото ми планинско бягане от град Калофер до връх Ботев - и оттогава до ден днешен никога не спрях с любовта към спорта във всичките му форми – ориентиране, бягане, колоездене, плуване, планинарство, футбол, волейбол, баскетбол…
Връх Ботев – 2014 г. – церемония по награждаване от планинското бягане от гр. Калофер до връх ботев.
Приеха ме първи в класирането в Медицински университет – София, с най-висок успех измежду всички момчета от кандидатстудентските изпити. Но числото не е важното. Важното е, че от първия ден знаех, че съм на мястото си и че няма да се уча само от учебници. Докато другите студенти почиваха през лятото, аз търсех възможности за стажантски програми и през едно от летата имах честта да бъда избран за стажантската програма на завода на Балканфарма (Тева), в Дупница, където се влюбих в производството.
УДАРЪТ.
Беше края на трети курс, баща ми изчака да си взема и последния изпит и ме извика да говорим, трябва да ти кажа нещо – казаха ми, че имам рак на дебелото черво.
Има моменти, които разделят живота на „преди“ и „после“. Този беше моят. Влязох в света на болниците - не като студент, а като син.
Започнах да ходя по лекари с баща ми. Да влизам в онкологичните отделения. Виждах пациентите в края на живота им - лица, които никога няма да забравя. Картини, които ще нося до края на дните си. Това беше урок, който никой учебник не може да даде.
И докато светът ми се срутваше, аз търсех спасението навсякъде и по всяка възможна пътека.
Един ден видях програмата за научна работа в German Cancer Research Center в Хайделберг, Германия - сърцето на световната онкологична наука. Кандидатствах. Избраха ме. Имах една-единствена цел първия ден: да намеря лечение за баща ми.
Направих всичко възможно да стигна до университетската болница. Стигнах.
Отговорът беше отрицателен. Късно е.
Научната ми работа беше свързана с темата за рак на панкреаса. Гледах тези клетки под микроскопа и си казвах: наистина е твърде късно, щом веднъж са се появили. Превенцията. Това е ключът. И каква полза - в нашия случай вече беше късно.
Когато болестта вече е дошла, медицината често закъснява. Битката не се печели в края. Печели се преди да е започнала.
В Германия, имах възможността да се запозная с голяма част от експериментите на съвременната наука, но изводът от всичко което видях беше, че НАЙ-ДОБРОТО ЛЕЧЕНИЕ Е ПРЕВЕНЦИЯТА.
2019 г. - German Cancer Reaserach Center, Хайделберг, Германия
След завръщането ми от Германия завърших с всички награди, които един студент по Фармация в България можеше да вземе по това време: стипендиант на Българския фармацевтичен съюз, Студент на годината на Медицински университет - София, отличник на випуска.
Трябваше бързо да вляза в индустрията, за да започна да се издържам - все пак беше време да напусна общежитието и да се потопя в идилията на живота на възрастните. Първа работа – асистент в голяма корпорация за клинични изпитвания. Бързо се настаних в корпоративния свят. Пътят ми се изгуби. Ходех всеки ден на работа, принтирах документи, слагах ги в папки, после пак, и така...
След мъчителни последни месеци, загубих баща си. Ударът за мен беше огромен и единственото ми спасение беше спорта. Започнах да вземам участие в по-сериозни ендуранс състезания, включващи дуатлони, ултрамаратони, триатлони и кростриатлони като лъвско сърце.
Обаждането.
Един ден получих обаждане от директора на Балканфарма, Дупница (Тева): „Трябват ни хора, харесахме те на стажантската програма. Ела да работиш при нас.“ Означаваше да напусна София. Нямаше и ден колебание, когато приех офертата.
На 23 години взех решението да тръгна по пътя на мечтата, която ме отведе в китното българско градче в Югозападна България - Дупница.
От корпоративния стол и принтера - право при машините и операторите. Понякога на трисменен режим, извънреден труд в събота и неделя, нощни смени. Проблеми, казуси, напрежение. Най-големият завод за лекарства в България, FDA-сертифициран - най-високият стандарт за производство на лекарства в света. Там, между машините и протоколите, научих как изглежда истинското качество по време на производството. Не от учебниците в университета и не от думите на преподаватели, някои от които нямаха и ден в истинското производство, а го преподаваха. Запознах се с истинските производствени фармацевти и взех от всеки от тях по нещо. Абсолютни титани, някога вдигали сертифицирани заводи по GMP от гола поляна до работеща машина за лекарства.
https://business.dir.bg/karieri/teva-idealniyat-kandidat-viktor-tenev
Обратно в клиничните проучвания
Когато си сам и нямаш никой да те подкрепя финансово понякога се налага да вземаш решения, които колкото и да не ти харесват, просто ги вземеш, защото нямаш избор. Заради финансови обстоятелства със сълзи на очите потеглих от Дупница обратно към София и се завърнах в сферата на клинични изпитвания. Но производството вече беше в кръвта ми и нямаше да ме пусне.
Второто ми връщане към клиничните изпитвания този път беше по-различно. Започнах работа в медицинския отдел на една от водещите компании за, където имах възможността да работя с най-добрите доктори от целия свят и да съм в пряк досег с истинската наука. Потопих се надълбоко в сферата на клиничните изпитвания и успях да затворя пълния цикъл на пътя на създаването на един лекарствен продукт – фазата на предклиничните изпитвания (German Cancer Research Center), реалното производство на лекарства (Балканфарма, Дупница- Тева) и реалните клинични изпитвания.
Случайната среща, която преобърна пътя ми отново.
На един коледен коктейл на Българския фармацевтичен съюз се запознах с 90-годишния професор Рахамин Шекерджийски - по-известен като бащата на едно от най-продаваните български лекарства - Беналгина. Човекът, дал на България редица разработки на лекарства. Когато чу, че пред него стои фармацевт, работил в завода в Дупница, бързо ме покани да се срещнем в завода му за хранителни добавки - Натстим. Тук точките от миналото започнаха да се навързват. Харесахме се взаимно. Въпреки голямата разлика в годините, бяхме от една порода: магистър-фармацевти, влюбени в производството и създаването на нови продукти. Това, което започна като запознанство, прерасна в партньорство и съвместна работа. Така попаднах в сферата на хранителните добавки и отново започнах да създавам. Имах пълна свобода на действие да експериментирам във всякакви насоки и да черпя опит от един от най-големите формулатори на България.
Как се роди ВИТЕНЛАБ
VIKTOR, YOU ARE AN IRONMAN!
На 05.10.2025 успях успешно да завърша и да премина през една от най-тежките триатлонски дисциплини в света – IRONMAN, включваща 3.8 км плуване в открити води, 180 км колоездене и 42.2 км бягане, за 14 h и 43 min. След финала на такова истинско изпитание за тялото, човек осъзнава, че лимитът е нещо относително, че тялото е способно на много повече от познатото. Всичко за мен беше вече възможно!
По време на дългата ми подготовка за състезанието осъзнах колко е важна правилната суплементация. Видях много проблеми с крайно неадекватни продукти на пазара и възможни решения. Част от проблемите, които наблюдавах бяха: регулацията, некачествените суровини, фалшиви обещания по опаковките, необосновано скъпи продукти…
В същото това време гледах баба ми как страда от неистови болки в колената, закована на дивана пред телевизора вкъщи вече 4 години…от активна жена, ходеща всеки ден на разходки се срина за по-малко от месец. Докторите казваха, че вече е късно и че нищо не може да се направи. Започнах активно да си задавам въпроса, ами ако превантивно баба ми беше вземала подхранващи ставите продукти дали нямаше да си изживее по-качествено старините… Не исках майка ми да тръгне по същия път. Фокусирах се върху търсенето на нови решения и майка ми се превърна в двигател на експерименталната работа. От една страна исках да създавам продукти за хората като мен – активно спортуващите, които си подлагат тялото на огромни изпитания, от друга страна исках хората в пред пенсионна възраст да започнат профилактиката на отделните заболявания навреме, докато не е станало късно.
Реших най-накрая да действам.
Сам. От нулата. Без партньори, без преки пътища. С потребителски кредит от банката. Създадох VITENLAB с една-единствена идея - да взема всичко, което научих в света на лекарствата до момента, и да го вкарам в света на хранителните добавки. Чисти формули. Точни дози. Без лъжи. Добавки, направени със стандарта и прозрачността на лекарството.
Не е лесно. Зад мен не стоят парите и възможностите на големите компании, а те са важни. Казах си – ще пестиш от маркетинг, от сайт, от реклама, но никога от качеството на продукта! Когато искаш да правиш качествен продукт със скъпи суровини, се сблъскваш с редица проблеми - минимални количества на суровините, минимални количества за производство.
Трудно е! Но когато си окрилен от детската мечта да премахнеш болката чрез „вълшебното хапче“ – всичко е възможно!
За мен VITENLAB не е просто бизнес начинание, а лична мисия!
Знанието е вечно!
Благодаря ви за доверието.